Barefoot Gen разказва за бомбардировките над Хирошима от гледна точка на младо момче Gen и неговото семейство. Но темите на книгата (физическите и психологическите щети, които обикновените хора търпят от реалностите на войната) днес звучат страховито вярно. Ген и семейството му отдавна се борят без много храна, пари или лекарства, но въпреки трудностите, те се опитват да поддържат подобие на нормален живот. Възрастните са изтощени и почти отчаяни; децата предприемат въздушни нападения и глад повече или по-малко в крачка. Наказава, оцелял от Хирошима, ефективно изобразява напрежението от живота в тази среда и показва как усилията за поддържане на оптимизма при тежки обстоятелства понякога се проявяват като маниакален, ирационален хумор. Историята предлага известен оптимизъм: героите извършват актове на саможертва заради съседите и близките (например, когато бременната майка на Ген се разболее от недохранване, той и брат му се представят за сираци и представят по улиците, хвърляйки парите стените на дома им, за да не бъдат уловени). Под тази способност да се направи дълбоката вина на родителите и чувството за безпомощност. Когато децата възкликват екстатично за парче храна, родителите се разтварят в срам и скръб. Изкуството е рязко нарисувано и изразително, а разказът има такъв естествен ритъм, лесно е да бъдете въвлечени в живота на семейството, което кара читателите да разберат, че ги чака още по-истински, интимни и трудни за поемане. Въпреки мъчителния си характер, тази работа е безценна за уроците, които предлага по история, човечност и състрадание.
